Здравни факти

Източник: Доклад на ЕАОС „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2016 г“ http://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2016

  • Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен здравен риск за Европа;
  • Скорошни изчисления показват, че заболеваемостта вследствие на замърсяването на въздуха е значителна (виж Lim, Stephen S. et al., 2012, 'A comparative risk assessment of burden of disease and injury attributable to 67 risk factors and risk factor clusters in 21 regions, 1990–2010: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2010', The Lancet, 380(9859) 2 224–2 260 и WHO, 2014, Burden of disease from Ambient Air Pollution for 2012 — Summary of results, World Health Organization)
  • Освен преждевременна смърт замърсяването на въздуха увеличава броя на дихателните, сърдечните и раковите заболявания с краткосрочни и дългосрочни здравни последици
  • През 2014 г. 16% от градското население в 28 –те страни-членки на ЕС (ЕС-28) е било изложено на нива на ФПЧ10 над дневната пределно допустима стойност за ЕС, а 8% са били изложени на нива на ФПЧ2.5 над целевата стойност за ЕС от 25 μg/m3. От друга страна, в сравнение с по-строгите стойности съгласно Ръководството на СЗО за качеството на въздуха, определени за защита на здравето на човека, приблизително 50 и 85% от жителите на градове са изложени на концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5, надвишаващи препоръките на СЗО.
  • През 2014 г. около 85% от градското население в ЕС са били изложени на фини прахови частици (ФПЧ2.5) в нива, считани за опасни за здравето от Световната здравна организация (СЗО). Фините прахови частици могат да причинят или да влошат сърдечносъдови заболявания, астма и рак на белия дроб.
  • Сърдечните заболявания и инфарктът са най-често срещаните причини за 80% от преждевременните смъртни случаи в Европа свързани със замърсяването на въздуха; Заболяване на дробовете и рак на белия дроб са следващите по честота.
  • През 2013 г. излагането на ФПЧ2.5 е причинила около 467 000 случаи на преждевременна смърт в 41 европейски страни. За България случаите на преждевременна смърт се изчисляват на 13 700, което представлява 136 500 изгубени години живот (YLL). За сравнение Австрия, която има население с 1.2 млн повече от България случаите са 6 960. (стр. 60-61)
  • През 2013 -та България е на трето място в Европа по замърсяване с ФПЧ2.5 със средна годишна концентрация от 24,1 μg/m3. (стр. 60)
  • По отношение на емисиите на ФПЧ2.5 от горене на въглища и биомаса в домакинства и от търговски и промишлени сгради не е отбелязан значителен спад. За да се постигне намаляване на емисиите от тези сектори, е важно да се приложат цялостно мерки като последните изменения в Директивата за екодизайна засягащи домашните печки и Директивата за средните горивни инсталации, както и да се дадат насоки за обществеността относно добри практики за горене в домакинствата и др.
  • Азотният диоксид NO2 не само влияе пряко на дихателната система, но и допринася за образуването на ФПЧ и O3. През 2014 г. 7% от градското население в ЕС-28 са били изложени на концентрации на NO2 над еднаквите стандарти на СЗО и ЕС, като 94% от надвишените допустими стойности се дължат на транспорта.
  • Скорошни изследвания (СЗО, 2005, 2013а) показват, че замърсяването на въздуха се свързва със здравни въздействия върху плодовитостта, бременността, новородените и децата. Те включват негативни влияния върху развитието на нервната система и познавателните способности, които на свой ред могат да засегнат представянето в училище и по-късно в живота, като доведат до по-ниска продуктивност и качество на живот. Също така се появяват доказателства, че излагането на замърсен въздух се асоциира със нарастващите случаи на диабет тип 2 при възрастни и може да е свързано със затлъстяването и деменцията (RCP, 2016, и референциите вътре). Докато мръсният въздух е вреден за цялото население, някои хора страдат повече, защото живеят в замърсени територии и са изложени на по-високи нива на замърсяване на въздуха, или са по-уязвими към здравословни проблеми, причинени от такова замърсяване. Съотношението на населението, засегнато от не толкова тежки здравословни последици е доста по-голямо от съотношението на населението, засегнато от по-сериозни здравословни проблеми (в т.ч. тези, водещи до преждевременна смърт). Въпреки това, тежките резултати (като повишен риск от смъртност и намалена продължителност на живота) са тези, които се взимат под внимание в епидемиологичните изследвания и анализите на здравния риск, защото обикновено има повече данни за тези последствия (EEA, 2013a). Въпреки че този доклад се фокусира само върху качеството на атмосферния (външен) въздух, замърсяването на въздуха на закрито също оказва значително влияние върху здравето (Lim et al., 2012; WHO, 2013a; RCP, 2016) и е повлияно до голяма степен от замърсяването на външния въздух. (стр.11)


Източник: London Air http://www.londonair.org.uk/LondonAir/Guide/HealthEffects.aspx
  • Излагането на въздух с лошо качество се свързва едновременно с влошено здраве и преждевременна смърт.
  • Хората могат да бъдат засегнати от лошото качество на въздуха, дори и ако никога не са проявявали някакви забележими здравословни проблеми свързани със замърсяването, като например проблеми с дишането.
  • Замърсяването на въздуха може да причини краткосрочни (почти незабавни) симптоми и дългосрочни (хронични болести) последици.


  • Краткосрочни - http://www.londonair.org.uk/LondonAir/Guide/ShortTermEffects.aspx
    • Здравословни последствия настъпват, когато метеорологичните условия причиняват натрупване на замърсяване до нива по-високи от нормалните (фонови). Смята се, че тези метеорологични условия причиняват епизоди на замърсяване на въздуха, които може да продължат по няколко дни.
    • През дните, когато качеството на въздуха се влоши, повече хора се хоспитализират с белодробни и сърдечни проблеми, като в същото време се увеличава броят на тези, посетили личния си лекар и увеличили приема на лекарства.
    • Много хора няма да забележат някакви неблагоприятни последици, но тези, които са по-чувствителни, могат да почувстват разлика в симптомите и състоянието си.
    • Тези със съществуващи дихателни проблеми, като астма или хроничнa обструктивнa белодробнa болест (ХОББ), могат да бъдат сериозно засегнати.


    Дългосрочни - http://www.londonair.org.uk/LondonAir/Guide/LongTermEffects.aspx
    • Счита се, че дългосрочните здравословни последици от замърсяването на въздуха са по-мащабни от краткосрочните. Те се получават при нива на замърсяване по-ниски отколкото при краткосрочните, и често не се забелязват от хората, по времето, когато настъпва поражението.
    • До 1990те, дългосрочните здравни изследвания са фокусирани главно върху респираторните проблеми, защото дробовете са главния вход за проникване на замърсяването в човешкото тяло. След по-нататъшни открития, изследователите започнаха да установяват, че замърсяването на въздуха засяга и сърцето.
    • Понеже много повече хора във Великобритания страдат от проблеми със сърцето и кръвоносната система, отколкото от белодробни заболявания, това означава, че лошото качество на въздуха е много по-голямо предизвикателство за общественото здраве, отколкото се смяташе по-рано.
    Източник: WHO, 2014, Burden of disease from Ambient Air Pollution for 2012 — Summary of results, World Health Organization
    • Сърдечните заболявания и инфарктът са най-често срещаните причини за 80% от преждевременните смъртни случаи в Европа свързани със замърсяването на въздуха; Белодробните болести и ракът на белите дробове са следващите по честота.
    Източник: IARC, 2013, Press Release No 221, International Agency for Research on Cancer (прегледан на 25.02.2017)
    • Международната агенция за изследване на рака определя като канцерогенни, както замърсяването на въздуха, като цяло, така и праховите частици (ПЧ) като отделен компонент на замърсения въздух.
    Източник: Pope, C. A., Burnett, R. T., Turner, M. C., Cohen, A., Krewski, D., Jerrett, M., … Thun, M. J. (2011). Lung Cancer and Cardiovascular Disease Mortality Associated with Ambient Air Pollution and Cigarette Smoke: Shape of the Exposure–Response Relationships. Environmental Health Perspectives, 119(11), 1616–1621. https://doi.org/10.1289/ehp.1103639
    • Връзката между излагането на ФПЧ2.5 и реакцията на организма е качествено различна при рак на белия дроб спрямо смъртността от сърдечносъдови заболявания. При ниски нива на излагане смъртността вследствие сърдечносъдови заболявания се очаква да преобладава, докато при високи концентрации на ФПЧ2.5 ракът на белите дробове придобива пропорционално по-голямо значение.
    Източник: Turner, M. C., Cohen, A., Jerrett, M., Gapstur, S. M., Diver, W. R., Pope, C. A., … Samet, J. M. (2014). Interactions Between Cigarette Smoking and Fine Particulate Matter in the Risk of Lung Cancer Mortality in Cancer Prevention Study II. American Journal of Epidemiology, 180(12), 1145–1149. https://doi.org/10.1093/aje/kwu275

    През 2013 г. Международната агенция за изследвания на рака (МАИР) определи замърсяването на въздуха и праховите частици като причиняващи рак у хората. Въпреки това съществуват празноти в изследванията на възможните комбинирани въздействия от тютюнопушенето и ФПЧ с размер равен и ли по-малък от 2.5 микрона върху риска от рак на белите дробове. Turner et al., 2014 базирайки се на данни от изследването Cancer Prevention Study II обхващащо над 1,2 млн. американци изчисляват относителния повишен риск от взаимодействието (Relative Excess Risk Due to Interaction) на тези два фактора. Резултатите им показват, леко повишен риск от рак на белия дроб сред хора, които са били изложени и на двата фактора спрямо очаквания резултат от простия сбор на ефектите от излагането на всеки фактор поотделно. Въпреки че намаляването на тютюнопушенето ще има най-голям ефект върху процента на рака на белия дроб, резултатите подсказват, че опитите за намаляване на риска от рак чрез мерки, както срещу тютюнопушенето и така и за подобряване качеството на въздуха може да надхвърлят очакваните ефекти основаващи се само на намаляване на излагането на всеки фактор поотделно.

    Източник: Outdoor particulate matter exposure and lung cancer: a systematic review and meta-analysis. Hamra GB1, Guha N, Cohen A, Laden F, Raaschou-Nielsen O, Samet JM, Vineis P, Forastiere F, Saldiva P, Yorifuji T, Loomis D. Environ Health Perspect. 2014 Sep;122(9):906-11. doi: 10.1289/ehp.1408092. Epub 2014 Jun 6.

    През 2014 екипът на Hamra et al. се заема да проведе систематичен преглед и количествено обобщение на доказателствата относно връзката между ФПЧ (прахови частици) и рака на белите дробове. Екипът извърша мета-анализи на проучвания на взаимовръзката между излагане на ФПЧ2,5 и ФПЧ10 и разпространението на рак на белите дробове и смъртността, причинена от него. Общо 18 изследвания покриват критериите за включване и предоставят необходимата информация, за да се изчисли приблизително промяната в риска от рак на белите дробове при 10-μg/м3 увеличение в излагането на ФПЧ. Използван е анализ на случайните ефекти, за да се позволи на разликите между изследванията да бъдат отчетни в мета-изчисленията. Заключението на екипа е, че резултатите от тези анализи и решението на работната група на МАИР (Международна агенция за изследване на рака) да класифицира ФПЧ и замърсения атмосферен въздух като канцерогенни (Група 1) оправдават по-нататъшните усилия за намаляване излагането на замърсители на въздуха, които могат да възникнат от много източници. Анализът по статус на пушачите показа, че рискът от рак на белите дробове свързан с ФПЧ2,5 е бил най-голям за бивши пушачи {1,44 (95% CI: 1.04, 2.01)}, следван от непушачи {1,18(95% CI: 1.00, 1.39)} и накрая настоящите пушачи {1.06 (95% CI: 0.97, 1.15)}.

    Източник: Shah, A. S., Langrish, J. P., Nair, H., McAllister, D. A., Hunter, A. L., Donaldson, K., … Mills, N. L. (2013). Global association of air pollution and heart failure: a systematic review and meta-analysis. The Lancet, 382(9897), 1039–1048.

    Змърсяването на въздуха има тясна времева връзка с хоспитализациите и смъртността при сърдечна недостатъчност според Shah et al, 2013. Увеличението на концентрацията на праховите частици се свързва с хоспитализация или смърт от сърдечна недостатъчност (PM2,5 2,12% на 10 μg/м3, 95% CI 1,42–2,82; PM10 1,63% на 10 μg/m3, 95% CI 1,20–2,07). Най-силната връзка се наблюдава в деня на излагането, с по-постоянни ефекти за ФПЧ2,5. Изчисленията за САЩ показват, че минимално намаляване на ФПЧ2,5 с 3,9 μg/м3 биха предотвратили 7978 хоспитализации от сърдечна недостатъчност и спестили около 330 милиона щатски долари на година. Въпреки че са нужни повече изследвания от развиващите се страни, замърсяването на въздуха е широко разпространен проблем на общественото здраве със значими сърдечносъдови и здравно-икономически последици и трябва да остане главна цел на глобалната здравна политика.

    Екипът още установява, че хоспитализация или смъртност при сърдечна недостатъчност се свързват с увеличение на концентрациите на въглеродния оксид (с 3,52% на 1 част на милион; 95% CI 2,52–4,54), на серния диоксид (с 2,36% на 10 части на милиард (ppb); 1,35–3,38), и на азотния диоксид (1,70% на 10 части на милиард; 1,25–2,16), но не и с тези на озона (0,46% на 10 части на милиард; −0,10 – 1,02).

    Изследването е направено, защото според информация на Shah et al, 2013 интензивното излагане на замърсен въздух се свързва с инфаркт на миокарда, но влиянието му върху сърдечната недостатъчност е неопределено. Затова екипът провежда систематично изследване и мета-анализ, за да оцени връзката между замърсяването на въздуха и острата сърдечна недостатъчност (остра сърдечна декомпенсация) включително хоспитализацията и смъртността от сърдечна недостатъчност. Пет бази данни биват проучени за изследвания на връзката между ежедневното увеличение на замърсяването на въздуха с газообразни замърсители (въглероден окис, серен диоксид, азотен диоксид, озон) и прахови частици (диаметър <2,5 μm [PM2,5] или <10 μm [PM10]) и хоспитализациите от сърдечна недостатъчност или връзка със смъртността от сърдечна недостатъчност. Използван е модел със случайни ефекти, за да се извлече обща оценка на риска за всеки замърсител. От 1146 идентифицирани статии, 195 са прегледани задълбочено от които 35 отговорят на критериите за включване.

    Източник: Villeneuve, P. J., Jerrett, M., Brenner, D., Su, J., Chen, H., & McLaughlin, J. R. (2014). A Case-Control Study of Long-Term Exposure to Ambient Volatile Organic Compounds and Lung Cancer in Toronto, Ontario, Canada. American Journal of Epidemiology, 179(4), 443–451. https://doi.org/10.1093/aje/kwt289

    Ограничен брой изследвания проучват връзката между непрофесионалното излагане на заобикалящи ни летливи органични съединения (ЛОС) и рака на белите дробове. През 2014 г. екипът на Villeneuve et al. публикува изследване в тази посока, използващо метода случай-контрол. Разгледани се 445 случая на рак на белите дробове и 948 контроли (523 болнични, 425 сред населението) в Торонто, Онтарио, Канада, между 1997 и 2002. Екипът изказва предположението, че дългосрочното излагане на заобикалящи ни летливи органични съединения и азотен диоксид в сравнително ниски концентрации се свързва с рак на белите дробове. Необходима е още работа, за да се оцени взаимовръзката между тези замърсители, тютюнопушенето и рака на белите дробове. Участниците са предоставили информация относно няколко рискови фактора, включително употребата на тютюн, пасивното излагане на цигарен дим, затлъстяването, и фамилната обремененост за рак. Излагането на бензен, въглеводороди, и азотен диоксид е изчислено чрез използването на полеви регресионни модели. Излаганията са свързани с адресите по местоживеене, за да се изчисли експозицията по време на интервюто, 10 години преди интервюто, както и за предишни местожителства (средно претеглено време).



    Информационни

    Източник: Доклад на ЕАОС „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2016 г“ http://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2016

    • Източници на регламентирани замърсители ФПЧ са, както директно изхвърлени в атмосферата (първични ПЧ), така и образувалите се в атмосферата (вторични ПЧ). Основните прекурсорни газове за вторични ПЧ са SO 2 , NO X , NH 3 и летливите органични съединения (ЛОС; клас химични съединения, чиито молекули съдържат въглерод). Газове като амоняк NH3, серен диоксид SO 2 и азотни оксиди NO X реагират в атмосферата и образуват амониеви (NH 4+ ), сулфатни (SO 4–2 ) и нитратни (NO 3– ) съединения. Тези съединения образуват нови частици във въздуха или кондензират върху предишните и формират така наречените вторични неорганични аерозоли. Определени летливи органични съединения ЛОС се окисляват и образуват по-слабо летливи съединения, които формират вторични летливи аерозоли. Първичните ПЧ възникват както от природни, така и от антропогенни източници. Природните източници включват морската сол, естествено отложената прах (естествено суспендиран прах), полените, и вулканичната пепел. Антропогенни източници, които преобладават в населените райони, включват изгарянето на горива в топлоелектрически централи (ТЕЦ), изгарянето на отпадъци, битовото отопление на домакинствата и изгорелите газове от автомобилите, също както и износването на автомобилите (гуми и спирачки) и на пътищата, както и други видове прах свързан с човешка дейност. Стр. 15
    • Наскоро беше постигнато споразумение за преразглеждане на Директива (2001/81/EC) за таваните на националните емисии. Новата директива относно намаляването на емисиите на страните от определени атмосферни замърсители установява нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, влизащи в сила от 2020, и по-стриктни задължения от 2030 за серен диоксид, азотни оксиди, не-метанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк и прахови частици с диаметър 2.5 μm или по-малък (ФПЧ 2.5 ). С новите ангажименти, последствията върху здравето от замърсяването на въздуха се очаква да бъдат намалени с около 50% през 2030 (сравнено с 2005). (стр. 13) Това означава, че дългосрочните мерки, които в момента се залагат в програмите за КАВ, трябва да се оценяват с оглед възможността им да подпомогнат или попречат на постигането на по-амбициозните цели след 2020.
    • Освен тези мерки, няколко последователни законодателни пакета въвеждат и нова тестова процедура за емисии при реални условия на шофиране (ЕРШ), (Real Driving Emissions - RDE) за пътнически превозни средства, стартираща от 1 Септември 2017. Процедурата е предназначена да спомогне за намаляване на несъответствието, наблюдаващо се в момента, между измерените при реално шофиране емисии и тези, измерени в лабораторни условия (виж също Box 6.1). Ето защо ЕРШ помагат да се постигне увереност, че емисиите на азотен оксид, а на по-късен етап и емисиите на броя твърди частици, измерени по време на лабораторни тестове, съответстват на тези, измерени в реални условия на шофиране, коригирани с т.нар. “коефициент на съответствие”.Стр.13


    Източник: Енергийни помощи за бедни или изгаряне на пари и здраве, ЕС За Земята, 2016.

    • Резултатите от преброяването от 2011 г. показаха че близо 54 % от обитаемите жилища в страната използват дърва и въглища като основен източник на енергия, докато в селата този процент е 95,2 %. Българските домакинства използват несъразмерно големи количества дърва и въглища за готвене и отопление в сравнение с домакинствата от ЕС.
    • По данни на Евростат (2014) 32,9% от населението на България има проблем да поддържа достатъчен топлинен комфорт в домовете си.
    • Към настоящия момент близо 276 хиляди лица и семейства се ползват от помощите за отопление, съгласно Закона за социално подпомагане.
    • Чрез „Наредба за целево подпомагане на домакинствата с ниски доходи при ползване на енергия и горива за битови нужди“ се определят условията и редът за целево подпомагане на домакинствата с ниски доходи при заплащане на увеличените разходи в резултат на изменението на цените на електрическата и топлинната енергия и горивата, ползвани за битови нужди. Подпомагането при ползване на енергия и други горива за битови нужди се извършва диференцирано в зависимост от доходите на домакинството; нормативите за минимални месечни енергийни потребности по сезони и размери на жилищата.
    • Домакинствата, които използват за отопление въглища или други горива, могат да ползват в натура полагащата им се помощ за целия шестмесечен период на отоплителния сезон.
    • Всяка година бюджетът харчи по 85 милиона лева за тяхното подпомагане, без да има програма за намаляване на броя на нуждаещите се чрез отпуснатите средства. Получава се омагьосан кръг, едни и същи лица и семейства години наред получават енергийни помощи без да имат реална подкрепа да излязат от програмата за подпомагане и да подобрят качеството си на живот. Те получават помощите си в пари или твърдо гориво, което изгарят в стари и нискоефективни печки.
    • Отрицателен аспект на съществуващата схема за енергийно подпомагане, а именно „Целевата помощ за отопление“ е, че немалка част от средствата се предоставят за директно закупуване и използване на нискокачествени въглища и брикети с високо съдържание на влага, изгаряни в печки с ниско КПД. Категорично можем да заявим, че отрицателен ефект на съществуващите механизми за подпомагане е прекомерното замърсяване с фини прахови частици от битовото отопление, което застрашава и влошава здравето на всички жители. Ясно е, че по тази схема на подпомагане не се намалява броя на енергийно бедните и не им се дава възможност да излязат от тази категория.
    • Ниските доходи, ниската енергийна ефективност на сградите в страната, в съчетание с непрекъснато нарастващите цени на енергията са основни фактори за наличието на толкова голям брой енергийно бедни домакинства. По тази причина пряката енергийна субсидия не решава трайно проблема, не дава възможност на социално слабите сами да участват в решаването на този проблем. Предоставянето директно на въглища за отопление е явна държавна помощ за губещата и останала в миналото въглищна индустрия , както и за нанесените от нея екологични и здравни щети.


    Източник: Ръководство за активно участие на собствениците на жилища в програмите за обновяване на многофамилни сгради, ЕС За Земята, 2015.

    • Първите няколко налепени сантиметра изолация осигуряват някакъв изолационен пакет за сградата, в който да се запазва повече топлина, но не са достатъчни. Когато изолацията е едва 3-5 см, имаме относително по-мaлки енергийни спестявания и печелим главно подобрен комфорт за обитателите. Тънката изолация обаче, наред с липсата на вентилация в сградите ни, може да се окаже рецепта за конденз и за образуване на мухъл. Когато изолацията е по-дебела, 10 и повече сантиметра, изравняването на температурите се случва не в стената, а в самата изолация. Тогава стените не изстиват до температура, която предполага образуването на конденз. Изборът между поставянето на 5 см или 10-12 и повече см изолация е въпрос на съвсем малко повече разходи, защото средствата за труд, скеле, лепене, измазване на фасадите и боядисване остават почти непроменени при различните дебелини на изолацията.
    • Трябва да знаем обаче, че най-големите нужди от енергия в една жилищна сграда не са свързани с електрическата, а с набавянето на топлинната енергия (или хладина) – за отопление и климатизация на помещенията и за подгряването на битова гореща вода за хигиенни нужди. В неизолираните сгради с високо енергийно потребление делът на тази енергия в годишното потребление на домакинствата лесно може да надскочи 90%.
    • Към момента най-конкурентни и с потенциал да покрият най-голям дял от енергийните нужди на една жилищна сграда остават слънчевите термални инсталации, отоплението на биомаса, и модерните термопомпи с висок коефициент на полезно действие. (Ролята на централното топлоподаване е много важна особено в големите градове. За съжаление недоброто управление на топлофикациите съчетано с липсата на възможност потребителят да влияе върху цената и качеството на услугата, водят до постепенно намаляване на абонатите на тази услуга. Поради тази причина не изказваме конкретни препоръки по отношение използването на тази услуга.)
    • Близо 60% от домакинствата в България използват твърди горива – дърва и въглища. Това в повечето случаи са горива с много ниско качество, които се изгарят в печки с много нисък коефициент на полезно действие, най-често оползотворяващи едва около 30% от топлината, отделяна при горенето. Всичко останало излита през комина. Ниското качество на горивата – въглища с ниска калоричност и високо съдържание на сяра и пепел, както и изгарянето на мокри дърва, води до силно атмосферно замърсяване в градовете и поставя България на първо място в ЕС по здравна цена. По данни на Световната здравна организация (СЗО) само поради замърсяване с фини прахови частици (пушек) при битовото отопление с твърди горива и от работата на топлоелектрическите централи на въглища, в страната има над 8000 преждевременни смъртни случая годишно. Към тази статистика трябва да се добави и запрашаването, предизвикано от автомобилния транспорт, и стигаме до сметката, че между 14 и 18 хиляди души годишно в България си отиват преждевременно поради лошото качество на въздуха, който дишаме. Загубите за икономиката като загубени работни дни, поради заболявания на дихателните пътища, кръвоносната и сърдечно-съдовата система, са колосални. България изпреварва неколкократно средните за Европейския съюз нива по тази статистика. 4 от 5 най-замърсени с прекомерни нива на фини прахови частици европейски градове са в България.